И дълговата стратегия на кабинета е стъкмистика като проектобюджета
Следвайте " Гласове " в Телеграм
Има цялостен куп аргументи да се тормозим, че Стратегията за ръководство на държавния дълг до 2026 година, която Министерство на финансите разгласява за публично разискване, е също толкоз оптимистична и нереалистична, колкото и проектобюджета за идната година. Като почнем от разминаващите се прогнози в два документа на финансовото министерство, оповестени в период от пет дни, минем през вероятността държавният дълг да стигне 60 милиарда лв., а разноските по обслужването му да надвишават един % по отношение на Брутният вътрешен продукт и стигнем до признанието, че обичайният източник за по-евтино финансиране – вътрешният пазар ще се подценява.
За всичко това ще стане дума, само че преди него би трябвало да обърнем внимание на най-важното. Симптоматичният сигнал от предходната седмица, когато финансовият министър Асен Василев одобри с лекост да отпише 2.4 милиарда лв. доходи в бюджет 2024 от облагане на съветския газ за Северна Македония, Сърбия и Унгария. Поместени в подграфа „ други налози “ на рубрика „ други налози “, където нормално се сочат приходи под 10 млн. лева за година, с обновената си прогноза от 11 ноември Асен Василев се изхвърли, че тази година по графата ще с съберат 1.7 милиарда непрогнозирани преди този момент налози и още 2.4 милиарда лева следващата година.
След помирителната или по-скоро изтрезвителната среща с ГЕРБ и Движение за права и свободи предишния четвъртък отново Асен Василев сви знамената с лекост, която скандално беше пропусната. „ Отпада вноската от „ Газпром “ като не е 100% несъмнено, че ще се осъществя в приходната част и със същата сума се понижа разходната част в частта за финансови разноски и от малко над 12 милиарда пада до малко под 10 милиарда лв. “, уточни той на брифинг в Народното събрание.
Правейки това Василев не се отхвърли да събира пари, които са трудносъбираеми, а призна, че нито в тазгодишния, нито в бюджета за идната година ще влязат пари. На тях той базира разходните си политики и разчиташе всичко следващата година да наподобява разумно и изпълнимо, а за тази година дори са витално нужни. Без тях, и най-много поради спокойствието, с което ги отписва, всичко губи меродавност.
Освен че е необяснимо по какъв начин му се размина (на него и на премиера Денков) понасянето на отговорност за основаването на интернационален скандал, при който настърви три близки нам страни да ни се разгневят и да си влошим връзките, мигновено към недостига от 5.8 милиарда лв., който се прави оценка на 3% от Брутният вътрешен продукт за тази година, би трябвало да се прибавят още 1.7 милиарда, или съвсем 1% от Брутният вътрешен продукт, с което нарушаваме втори аршин за еврозоната след инфлационния.
Това е на доктрина. Реалността е, че бюджетното салдо към края на годината зависи от голям брой фокуси, за които писах в предходната публикация и до последно няма да знаем какво ще бъде крайното число, а чак през април ще разберем по какъв начин Брюксел приема локалните сметки.
Основно внимание тук заслужава готовността на министъра да отписва доходи и да прихваща неналичията им с понижение на разноските, както стана ясно от изявлението му в Народното събрание. Това демонстрира изкривената логичност на сформиране на бюджета.
Подходът, с който аз се срещнах като младши кореспондент в далечната 2008 година, беше Министерство на финансите да предвижда какви доходи ще събере и какъв брой може да не събере в отрицателен сюжет. От своя страна министерствата подаваха заявки за разноски, чиято обща стойност надхвърляше прогнозата да приходите двойно. Започваха всеобщи орязвания от страна на финансите, до момента в който отрасловите министерства не посочат тези разноски, за които упорстват. Когато новият резултат се наложи на задачата от бюджетен остатък (първият вид на бюджет 2009) идваше време за фината конфигурация, с която към този момент се поправят дребните разлики.
За разлика от този обичаен метод през днешния ден финансовото министерство сформира бюджет, при който фискалната цел е изменена на 3% недостиг по отношение на Брутният вътрешен продукт. Залагат се разноските в размер, който държавното управление си ги харесва и приходите се натаманяват по видимо меродавен метод, тъй че да изостават от разноските със сума равна на 3% от упования Брутният вътрешен продукт. Затова е толкоз елементарно да се отпишат доходи и незабавно да се намерят и разноски за орязване.
Така обаче страда доверието в бюджетната процедура. Страда доверието в способността и желанието на финансовото министерство да ни осведоми какво ще е най-вероятното положение на обществените финанси след година, две, три. Оттам се подкопава доверието в сумата на заемите, които страната би трябвало да изтегли с цел да финансира дефицитите си и да поддържа здравословен фискален запас.
Освен с неразбираема по мярка доза въображение, прогнозите на финансовото министерство са и немарливи. Само седмица, откакто разгласява средносрочната си макроикономическа прогноза като част от отчета към плана за бюджет 2024, финансовото министерство предлага дългова тактика с надалеч по-консервативни допускания. Ако в проектобюджета брутният вътрешен артикул за тази, 2024 и 2025 година се прави оценка надлежно на 191, 205 и 217 милиарда лева, в дълговата тактика, оповестена пет дни по-късно, за същите години Брутният вътрешен продукт се планува да бъде 184, 197 и 210 милиарда лева.
Променени са и допусканията за стопански напредък и въобще човек се чуди по какъв начин един и същи източник може да разгласява прогнози с разлика за милиарди в период по-кратък от седмица.
В естествена работна среда специалистите на финансовото министерство употребяват едни и същи таблици и когато едно число се промени, то се разнася автоматизирано на всички места по идващите редове и подтаблици на главния файл. Така е на всички места, където се работи с отговорно и автоматизирано обвързване на входни данни и крайни резултати.
Несъответствието сред прогнозите може да значи две неща. Или във финансовото министерство нещата към този момент се вършат на парче и преди издание резултатите се „ масажират “ от политическото управление, тъй че да удовлетворят информационните потребности или за седмицата от проектобюджета до дълговата тактика е настъпила смяна в макроикономическите допускания за по-лоши времена.
А утежняването на икономическата би трябвало да ни тревожи даже повече, в сравнение с стъкмистиките, за които е ясно, че ги има и следва единствено да забележим размерите им.
В идната публикация ще показва няколко съществени сигнала, че бизнесът се стяга икономическата зима да бъде надалеч по-сурова от астрономическата. Те работят като самосбъдващо се проклинание, тъй като реализацията на всяка стъпка води до проверка на упованията и още по-голямо стягане на коланите. До тогава, може да кажем, че бюджет 2024 замязва на този за 2009 година. Внесен в есенните месеци на година, в която трендовете очевидно се обръщат, само че планът остава мажорен, оптимистичен с раздути доходи и самоуверено нараснали разноски.
Не се регистрира, че безработицата към този момент надвишава с една четвърт предстоящите стойности за тази година. Прогнозираните компенсации за безработни не просто са в посока надолу, само че са програмирани за сюжет, при който трудовият пазар се задъхва в напъните да намира работна ръка.
Игнорирайки тревожните сигнали, документът затруднява експертният диалог за дълга и се трансформира в мятане на фасул. Добра вест е, че към момента лихвените разноски са търпими и ще останат такива, в случай че страната се вмести в допусканията на финансовото министерство и лихвите не продължат да се повишават. Ако тези условия се изпълнят, обслужването на лихвените разноски няма да тежи на бюджета с повече от половин % по отношение на Брутният вътрешен продукт, а падежиращите главници ще се рефинансират с нови отговорности.
Противно, в случай че пазарите усетят, очевидната тактика на Василев да тегли заеми, които да избледняват в условен проект по отношение на Брутният вътрешен продукт поради инфлационното му разгръщане, ще стартират да търсят по-висока рента. Ако се окаже, че ситуацията е изпуснато и потребностите от дълг надвишат оповестените от държавното управление, ще се покачат още. Дори съгласно оптимистичните допускания на финансовото министерство под управлението на Асен Василев към 2025 година, разноските за лихви ще са стигнали 0.8% по отношение на Брутният вътрешен продукт и това е предел, оттатък който заплащането им ще се случва за сметка други пера в бюджета или казано простичко – ще изискват жертви.
Това е при оптимистичния сюжет на Василев за 29 милиарда лева нови заеми до 2026 година При един по-консервативен като на Министерство на финансите при Росица Велкова, потребността от нови заеми може да надвиши 35 милиарда лева А в случай че се стигне до криза и всичко до тук ще се окаже пожелателно мислене.
Смекчаване на този резултат мож да се реализира с повече излъчвания на Държавни скъпи бумаги. Това са отново дългови принадлежности, само че се оферират единствено на вътрешния пазар от БНП през локални първоначални дилъри. По традиция българските банки, пенсионни фондове и застрахователи, както и в по-малка степен други типове вложители търсят Държавни скъпи бумаги и са подготвени да ги придобият при условия, които включват по ниска рента и като цяло по-ниска рентабилност от задграничните вложители. Очевидно този инструмент няма да е приоритет на държавното управление на обединението „ сглобка “, защото тактиката планува вътрешният дълг да намалее от 31% в сумата на държавния дълг на 26%. Това значи погашения на съществуващи остарели излъчвания и самоограничение от нови, и като цяло още една причина разноските по заплащане на лихви да набъбнат.
